В края на непозната уличка
В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват.
Аз съм част от пейзажа неделен,
кратки думи от тих монолог,
облаче – като мека къделя
във грижливите длани на Бог.
Златно паяче нишки изприда,
в мрежите си лови светлини.
Никой тук не изрича обида
и за нищо не ме е винил.
Тишината трепти – орехова,
че животът се връща, личи.
И напролет се раждам отново,
и широко отварям очи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
