В края на септември
По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини.
От паяжини бледи изплитам сетна риза.
В посърнали, самотни, предесенни градини
един въпрос неканен нетърпеливо слиза.
А отговорът труден за гърлото ме хваща,
в съня ми се разлиства и настойчѝво зрее,
със нокти изумрудени в съзнанието дращи:
„Не мога сред мъглите без лято да живея!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
