В края на септември

29.09.2017 г., 21:29 ч.

Поезия » Друга

317 0 2

По топлите извивки на есенното тяло

стремително пътувам към двери неоткрити.

И тъжните парченца от собственото цяло

събирам и разпръсквам неволно сред звездите.

Листата ме завиват с червени балдахини.

От паяжини бледи изплитам сетна риза.

В посърнали, самотни, предесенни градини

един въпрос неканен нетърпеливо слиза.

А отговорът труден за гърлото ме хваща,

в съня ми се разлиства и настойчѝво зрее,

със нокти изумрудени в съзнанието дращи:

„Не мога сред мъглите без лято да живея!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.