В лабиринт
Ти си наивен, но дързък,
вярваш в живота безсмъртен,
времето гониш, не бързаш,
стълб, сред стихиите захвърлен,
с нови прострелни пароли,
отключили древни пароли,
в театъра днешните роли
играеш от стари сезони,
понесъл корона от страсти,
гледаш света без ненавист,
в душата, скрепена от части,
отричаш и подлост, и завист.
Сега си за миг в лабиринта,
разплиташ по пътя кълбото,
напрегнат до сълзи след спринта,
спускаш стръвта надълбоко,
улавяш надменните мисли,
в калното блато ги давиш,
в средата над пропаст увиснал,
знаеш какво да направиш,
в дълбоки води оцеляваш,
гневен се ровиш в боклука,
с фалша не се примиряваш
и оцеляваш наслука.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Аплодисменти!!!
