29.05.2008 г., 12:30 ч.

В лабиринт 

  Поезия » Философска
535 0 14

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми допада поезията ти, Митко, но ти си го знаеш Аплодисменти!!!
  • Колко пароли забрави,
    колко сезони смени
    сцената тясна остана
    за волни, несломими души.
    Блатото кално прелива,
    пропасти нови залива,
    срива по урвите с марша
    морното време на фалша.
    Бяло кълбо от надежда
    тънко живота повежда.
    Бледо прожекторът светва,
    сиво цвета му просветва.
    Краят на тази пиеса
    утре ще спусне завеса.
    -----
    Това беше моя подарък за теб! Защото твоят стих беше моя!
  • Това само богоизбраните го могат, да вярват в безсмъртието и всичко останало!
    Поздрав!
  • Ай, стига бе!? Как се пишат такива неща???!!! Браво - Страхотно е Митко, комплименти за...кой ли път!?
  • !!!
    Страхотно е!!!
  • ,,в душата, скрепена от части,
    отричаш и подлост, и завист.''

    !!!
    Удоволствие е за мен когато те чета!
    Сърдечни поздрави, Митко!
  • Хубавото е...че в този лабиринт за оцеляване...
    сме си все още наивни и дръзки...Страхотен поет си!
    с много обич, Димитър.
  • хед анд шолда абав дъ рест!
  • " в театъра днешните роли
    играеш от стари сезони..."
    И оцеляваш...
    Поздравления!
  • Ще замълча!
    Пишеш невероятно!
  • с фалша не се примиряваш
    и оцеляваш наслука.

    В лабиринта е така...
    Поздравления за стиха!
  • "Ти си наивен, но дързък,
    вярваш в живота безсмъртен,
    ***
    с фалша не се примиряваш
    и оцеляваш наслука."

    Обичам да те чета!


  • Много сполучлив портерт на вечно младите. Поздрави
  • Чудесен стих, Димитър!Поздрав!
Предложения
: ??:??