Apr 27, 2013, 8:42 PM

В лабиринта на забравите

  Poetry » Other
1.1K 0 7


В лабиринта на забравите

 

свири старата си песен

Собственикът на стадата

песента подслон не търси

всичко има си в торбата

къшей хляб и малко сол

в шареното на словата

кучешкият лай я следва

чановете от беди я пазят

а мъглите на злините

няма как да я полазят

носят на тъга и обич  

вретената на дъбравите  

извор някъде се сгуши  

в лабиринта на забравите

нишката му се заприда

някъде отвъд къделята

да е блага и честита

всекиму Света Неделята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...