Apr 27, 2013, 8:42 PM

В лабиринта на забравите

  Poetry » Other
1.1K 0 7


В лабиринта на забравите

 

свири старата си песен

Собственикът на стадата

песента подслон не търси

всичко има си в торбата

къшей хляб и малко сол

в шареното на словата

кучешкият лай я следва

чановете от беди я пазят

а мъглите на злините

няма как да я полазят

носят на тъга и обич  

вретената на дъбравите  

извор някъде се сгуши  

в лабиринта на забравите

нишката му се заприда

някъде отвъд къделята

да е блага и честита

всекиму Света Неделята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...