Sep 15, 2006, 11:07 AM

В лунапарк

  Poetry
1.4K 0 22

Лицата
пълнолетни
се подреждат
на опашки -
чакат.
Децата
придружени
от
лицата си,
които
искат да се махнат,
но децата...
Ех, децата!
Пълно е във този
лунапарк.
Има много хора, -
продавачи на
сладолед,
билети,
ядки,
балони,
бонбони,
играчки
и всичко останало.
И всичко е...
шарено...
Но...
Има кафенета
и лицата
бързат
към тях,
дърпайки
плачещите
си
деца,
които искат
още веднъж,
само веднъж
да се качат
на колелото
или на
онези колички...
Сядат и поръчват
лицата:
- Три бири,
кафе,два сока и картофи
със сирене!
Пушат цигари.
Смеят се,
пият...
Толкова много
лица
си говорят
за нещо...
И толкова много
деца
до тях
скучаят...
Мечтаят
за клоуни
и дворци...
За блъскащи се
колички
и виенски
колела,
от които
можеш да видиш
почти целия
град...
И
малките,
познати
или непознати
лица долу
са като
зрънца...
Всичко свърши.
Вече е седем.
Лицата
се подреждат
на опашки.
Чакат
автобусите.
Лицата,
придружени
от
децата си,
които
искат да останат,
във този
хубав свят,
но...
лицата...
Ех,лицата!
Защо ли
не обичат
лунапаркове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • От цялата работа са пострадали винаги децата! Защото те си мечтаят за лунапарк, а ние - за студено питие.
    И не обръщайте внимание на провокативните коментари, нали си говорихме вече на тази тема вчера !
  • Аха! Сега разбрах
    А, за стиха, и на мен ми харесва. Възрастните никога не подозират, че понякога в желанието си да превърнат децата си в личности, ги превръщат в лица, че повтарят грешките на своите родители, и така до безкрай - въртележката на доброто възпитание. Стената на Пинк Флойд трябва да се въведе като зрелостен изпит.
    Поздрав, Хенри!!!
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Няколко човека тук като тези Малинчовци, Ченковци и Факировци,осмърдяват откъдето минат и си помпят сами самочувствието. Знам защо - твърде гнусни са за да имат приятели и да бъдат уважавани. Затова киснат като кърлежи и паразитират. Но не могат да уплашат никого - размерите им не позволяват. Днес се хилят самодоволно - утре никой не знае че са дишали...
  • Отново съм възхитен от творбите ти. Благодаря ти, че ме потопи отново в това вълшебство - лунапарка. А как ми се ходи. Дори там да има само лица, пак ще е интересно. Без лицата ще е даже скучно. Лицата си имат практично място в обществото - да запълват масата.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...