В лунапарк
Лицата
пълнолетни
се подреждат
на опашки -
чакат.
Децата
придружени
от
лицата си,
които
искат да се махнат,
но децата...
Ех, децата!
Пълно е във този
лунапарк.
Има много хора, -
продавачи на
сладолед,
билети,
ядки,
балони,
бонбони,
играчки
и всичко останало.
И всичко е...
шарено...
Но...
Има кафенета
и лицата
бързат
към тях,
дърпайки
плачещите
си
деца,
които искат
още веднъж,
само веднъж
да се качат
на колелото
или на
онези колички...
Сядат и поръчват
лицата:
- Три бири,
кафе,два сока и картофи
със сирене!
Пушат цигари.
Смеят се,
пият...
Толкова много
лица
си говорят
за нещо...
И толкова много
деца
до тях
скучаят...
Мечтаят
за клоуни
и дворци...
За блъскащи се
колички
и виенски
колела,
от които
можеш да видиш
почти целия
град...
И
малките,
познати
или непознати
лица долу
са като
зрънца...
Всичко свърши.
Вече е седем.
Лицата
се подреждат
на опашки.
Чакат
автобусите.
Лицата,
придружени
от
децата си,
които
искат да останат,
във този
хубав свят,
но...
лицата...
Ех,лицата!
Защо ли
не обичат
лунапаркове...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
!