Вкусът на устните ти още пазя,
парфюмът ти в косите си усещам.
В спомени до коленете газя...
Към тебе всяка стъпка е погрешна.
Намирам смисъл да обичам забранено…
С теб сме сякаш във различни светове…
В любовта си пак пресичам на червено.
В мойто сиво… ти си всички цветове!
За още пълнолуния сърцето ми жадува.
Лумват пламъци от лудостта в душата…
Искам да живея, а не да съществувам,
да побъркваш в мен отново сетивата!
От много вярване... наистина повярвах!
Закърпвах спомени и късове мечти.
Да спра да те обичам единствено забравях…
Крадях ти небесата с техните звезди…
(да не са звездите като мен… сами! )
© Ина All rights reserved.
И благодаря за минутката разбиране, която получих докато четох текста ти.