Не ме оставяй да заспя, когато
дъха на залеза горещо пàри.
На птиците отлитащи ятата
бушуват в дръзко пламнали пожари…
Обичай ме. Със нежност ме пленявай,
докосвай с устни тръпното ми тяло…
Във миг желание ме обуздавай.
Политай с мен – до край и отначало…
Поискай ме! Отречена и чужда,
скандална, и свенлива, и различна…
До мене остани, когато трудно
откриваш смисъл в грешното обичане…
Ще бъда с теб, и няма да ме имаш.
Ще съм покорна и влудено огнена.
Не ме оставяй да заспя! Търси ме!
Откриеш ли ме, аз ще бъда твоя…
© Йорданка Господинова All rights reserved.