Jan 10, 2009, 8:53 PM

В мига, във който ме прие за даденост

  Poetry » Love
1.6K 2 11

Виновно търсиш моята ръка,

потъпкал обичта ми, се завръщаш -

очаквайки отново да простя...

За кой ли път живота ми обръщаш!

 

Съвсем не мислиш колко ме боли

да слагаш любовта ми на кантара!

Не ме попита,  искам ли дори,

за теб да съм спасителната гара...

 

Върви си! - Гордостта ми го реши!

( от сметките сърцето е извадено )

Не знам дали разбираш, но сгреши

в мига, във който ме прие за даденост!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...