В мислите си пресмятам, проучвам,
създавам си лица,
с които да използвам, подвеждам
или за да нараня.
В мислите си аз съм никой, просяк
без едничка ръка,
бленуваш за мир,
ала със себе си във война.
В мислите ми аз погубвам, поробвам,
не властват там сърца,
заедно с надеждата
аз плених ги и захвърлих ключа.
В мислите бягам, не допускам
изградила съм стена.
Прицелвам се и стрелям,
но не и по врага....
© Пенка Ламбева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
