В мислите
Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град,
тихо е, същински ад!
И няма лира на любов
и няма песен!...
В мълчание животът е по-лесен!
Изграждам храм на тишината
в него олтарът е жената.
Икона! Божествена надежда!
Но някак недостъпна!
Мираж на любовта!
Дулсинея! Без нея рицарят не може!
Но илюзия е тя, ще каже!
Всяка дама на сърцето
принадлежи на друг!
Няма съмнения и тук -
историята го доказва!
Тихо е! Поетът стих разсича,
гадателката бъдеще предрича,
но далечно!
Толкова далечно!...
© Добромир Иванов All rights reserved.
