Нека безбрежното море,
тази наша любов погребе!
Вълните му да носят надалеч,
безнадеждният, горящ копнеж!
В дълбоките сини води,
да потънат и всички мечти!
Ако някога залипсвам ти, дори за миг,
в морето потърси ме с вик!
В потъващият залез натъжен,
там ще бъде споменът за мен!
Потопи душата си във морските води
и ще почувстваш обичта, която безвъзвратно похаби!
© Ирина Пачелиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
