В мълчание
В нощ като тази
не искам да спя.
Без сън и кошмари
дошли от безкрая...
Редя икебана от лунни цветя.
Излъгах.
Седя.
Гледам в нищото и чертая
нещо безформено уж,
а с ъгли.
С точка за край
и въпрос за начало.
С триста лалета,
но със бодли.
Икона встрани,
за да се покая.
Нещо измислено
слагам за щрих.
С път към луната
и пропаст след нея.
С мъничко обич (Светая Светих).
Ето,
че пак за тебе мечтая.
Приеми ме такава.
Приеми ме сега.
Всяка фибра в мен
крещи „Целуни ме!”
Протегни си ръката.
Ще пристъпя едва.
Нищо не питай.
Люби ме
© Соня Георгиева All rights reserved.
