В нас уюта да смени
Тези дни, съвсем случайно
срещнах хубава жена.
Беше… приказна, омайна,
и не носеше халка!
Тя бе с мерките на Шифър,
с черна, къдрава коса.
Без найлончета в гърдите,
но с двуметрови крака!
Аз…”съвсем” не я харесах,
но й казах: “Добър ден!
Имаш данни на принцеса,
вече ще ти бъда фен!”
Тя пък, мерна ми халката
на безименния пръст
и ме прати - при жената
да си нося своя кръст.
Пожела ми - много здраве
и успех на всеки фронт,
врътна ханша си - наляво
и потегли към Еконт.
Нито миг не се отказах
от въпросния човек.
Стегнат мускул й показах
и подписан, празен чек
да го дам - като капаро
на престижното моме,
да си купи от пазара
две-три блузки на Фере,
а след туй да се поглезим
на ахтополския бряг.
И със пот да се оплезим
в някой шипков храсталак.
Мацката… погледна умно
в моя лондонски чепик
и избра - благоразумно
да отидем до бутик;
недалеч, на двеста метра
от съседното кьоше,
да си купи там - пердета
в кафеникаво райе.
Двоумих се… две секунди
над предложения план.
Бях фатално превъзбуден
и поех след миг натам.
Стигнахме пред магазина,
зърнах вътре сто жени:
лелки… булки… домакини,
каки с дънкови поли.
Без да чакам, стъпих в този
прозаичен женски Рай.
Пълен с прецъфтяли рози
от началото докрай!
Там, последвах по петите
симпатичната мома,
като гледах, без да пипам
всяка лъскава басма.
Мацката пък, със усмивка
щъкаше напред назад.
Мереше - безброй завивки,
спираше до всеки плат.
Следвах я съвсем отблизо
някъде почти към час.
Плъзна пот по мойта риза
и по моя стегнат таз.
Най-накрая, тя се кротна
до кичозен перделък,
и поиска - шест банкноти
да й връча за харчлък.
Но тамън да бръкна чинно
в старото ми портмоне,
край вратата - легитимно
скивах, къщното моме!
Мигом… с моята съпруга
се спогледахме в очи.
Тя ме зяпна - със почуда
и до мен се доближи.
Но наместо да ми каже:
”Кви ги вършиш с туй моме!”
тя реши… да ме накаже;
в миг избра покривки две,
четри - вълнени шалтета,
три юрганчета с пера
и огромен топ с пердета
на калинки и цветя!
Разплатих се за… нещата,
и без никакъв проблем
в нас - жената - на кревата
я туширах по корем…
Чак след време се усетих,
че това е бил капан!
Дългокраката принцеса
бе ме срещнала… по план;
Прелестната ми съпруга
(със зелени две очи)
бе ме тласнала към друга,
в нас, уюта да смени!
Юри Йовев
Август 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хахаха... Тез жени!
-
🤣🤣🤣 ах, тия жени - много са идейни🤣
-
Пепи, Стойчо, умни и изобретателни са некои момета! 😀
-
Лятото уюта, зимата кожено палто! Всеки си плаща за гяволука! 😄
-
Всекиму по вкус си плаща,но поради слаб интерес:
заем тъпкано се връща!Юри,пък внимавай днес!😂 -
Тони, ако знаеш колко обичам да обикалям в ИКЕА с некое моме! 😀
-
Еее, как добре познаваш коварнити;е ни помисли!
С нас е така!
-
Валя, Никола, много са ми черни пред очите тея момета! 😀😀😊
-
Ма що се изненадваш, Юрка, знаеш, че жената е сътворена от опашката на дявола. Поздрав за добрата творба и благодаря, че повдигна настроението ми за деня!
-
хахаха, такива сме ние жените, коварни и непредвидими
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сменям момемта,
но не и пердета! 😀