В неделя даже Господ си почива
Понеделник:
Днес ще си потърся
моята половинка съвършена.
Млад съм още, мъж съм и не бързам.
Съвършенството изисква време.
Вторник:
Срещнах друга. Симпатична.
Отзивчива даже във излишък.
Втурна се така да ме обича,
че за цяла вечност спрях да дишам.
Сряда:
Дишам. Сам и необвързан.
Съвършената ми ще почака.
Спирки - много. Качвам се и слизам,
няма начин да изпусна влака.
Вече е четвъртък, май е време
да забавя малко обороти.
Тъй де, няма кой да ми я вземе.
После ще съм с нея доживотно.
Петък:
Как ме изненада само!
Точно като гръм ми се изтърси!
Днес ще действам, но ако я няма,
нека пък и тя да ме потърси.
Съботата просто не я мисля -
мъжки ден. За риба и за бира.
Сигурен съм, че макар да липсва,
щом е съвършена, ме разбира.
А неделята е ден различен.
Ширва се безкрайна и ленива...
Скъпа, знай, че много те обичам,
но в неделя даже Господ си почива.
© Христина Мачикян All rights reserved.
)))
