Зловещи нощни звуци разнасят страх зловонен
и пълнят с черен мрак безценният ми сън.
Уплашен хуква той - от звуците прогонен
спасение да дири - сред розите навън...
И от безсъние измъчвана, сред хаоса на мрака,
покривам с длани ледни размътени очи
- да си отидат сенките от стаята ми чакам
и моя див кошмар със тях да се стопи...
Но влачат се минутите, пълзят стрелките мудно,
а болките ми скрити пробудени шептят.
Да заглуша безмълвният им шепот ми е трудно
и мислите горчиви жестоко ме душат... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up