В нощта безсънна...
752
1
4
Зловещи нощни звуци разнасят страх зловонен
и пълнят с черен мрак безценният ми сън.
Уплашен хуква той - от звуците прогонен
спасение да дири - сред розите навън...
И от безсъние измъчвана, сред хаоса на мрака,
покривам с длани ледни размътени очи
- да си отидат сенките от стаята ми чакам
и моя див кошмар със тях да се стопи...
Но влачат се минутите, пълзят стрелките мудно,
а болките ми скрити пробудени шептят.
Да заглуша безмълвният им шепот ми е трудно
и мислите горчиви жестоко ме душат...
Примирена с мисълта, че утрото не бърза,
потъвам във прегръдката на лепкавия мрак,
сред който самотата душата ми обвърза
със тежките окови на уговорен брак...
И тъне в мрак душата ми превърната в пустиня,
сред звуци вледеняващи, разкъсващи нощта,
аз боря се със зъби сред мрак да не погина
или да не погубя в него светлата мечта...
Но, май се съмва вече... Да, утрото белее,
към изгрева отправям измъчени очи,
а нещо силно в мене - хем плаче, хем се смее...
животът все пак слънце отново ми дари...
и пълнят с черен мрак безценният ми сън.
Уплашен хуква той - от звуците прогонен
спасение да дири - сред розите навън...
И от безсъние измъчвана, сред хаоса на мрака,
покривам с длани ледни размътени очи
- да си отидат сенките от стаята ми чакам
и моя див кошмар със тях да се стопи...
Но влачат се минутите, пълзят стрелките мудно,
а болките ми скрити пробудени шептят.
Да заглуша безмълвният им шепот ми е трудно
и мислите горчиви жестоко ме душат...
Примирена с мисълта, че утрото не бърза,
потъвам във прегръдката на лепкавия мрак,
сред който самотата душата ми обвърза
със тежките окови на уговорен брак...
И тъне в мрак душата ми превърната в пустиня,
сред звуци вледеняващи, разкъсващи нощта,
аз боря се със зъби сред мрак да не погина
или да не погубя в него светлата мечта...
Но, май се съмва вече... Да, утрото белее,
към изгрева отправям измъчени очи,
а нещо силно в мене - хем плаче, хем се смее...
животът все пак слънце отново ми дари...
© Магдалена Василева All rights reserved.
