В обеца се люлее, през ключалка минава
През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено
със познати клишета от по няколко думички.
Тя събира различия. И ги уеднаквява.
И пронизва куршумено. Вярва и обещава...
Не приема съвети. Не признава прегради.
Скача без да помисли, че накрая ще страда.
Тя е лед върху огън. И пчела върху цвете.
Не признава прегради. Не приема съвети.
Звездочела, нечакана, чакана, дръзка.
Тя пристига със гръм и си тръгва на пръсти.
И от дявол и ангел по нещичко взела.
Неочаквана, чакана и звездочела.
© Дочка Василева All rights reserved.
