Sep 27, 2013, 4:03 PM

В обектива на очите

  Poetry » Other
487 0 8

Пред обектива - моите очи,

на кадър всеки ден застава.

И запечатан в слънчеви лъчи,

заснет в зениците остава.

 

Животът ми на лента е събран

и всеки кадър е без дубъл.

И за да търся кадър аз избран,

превръщам се във чичко Гугъл.

 

С очите си сканирам всички дни

и всеки кадър ми е спомен.

За още кадри жаждата кълни 

по пътя ми доволно скромен.

 

И често връщам лентата назад

да видя кадрите предишни.

Въртят се те строени за парад -

пестят въпросите излишни.

 

Тъмнеят вече моите очи

от лента с кадрите заснети.

Жадуват те за повече лъчи

и още кадри незаснети.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...