Пролет омайна, пролет цъфтежна.
Радост копнежна, сила метежна.
Орехът старец - и той те чака,
Ланският спомен виси на чардака.
Ехо повтаря зов на глухари,
Търсят любима, инстинкт ги пари.
От небесата манна се стича,
Тръпне земята от радост кокича.
Не закъснявай, че няма време
Оран да почва, да кълнù семе!
Всички за тебе, пролет, говорим -
От все сърце за тебе се молим.
© Иван Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
