Aug 6, 2013, 8:16 AM

В очакване на дъжда...*

620 0 0

 

 В очакване на дъжда...*

 

В електриково-синьо небето

от танцуващи мълни свети,

а в божествен каприз цветовете

нюансират стихийно подвзети...

 

Черни облаци идват, надвисват

размотават се черни къдели-

всеки миг се очаква да плисне

и въпросът е само: Къде ли?...”

 

...Над гората ли, дето уплашени

са се свили зверчета и птички,

или във полетата прашни-

да накваси цветя и тревички?...

 

Може странник в нощта да подгони

сушина да подири и завет-

в малка стая, пред стара икона

да измоли за родова памет?...

 

Или някой без обич изсъхнал

във дъжда със надежда ще тича

и със страст, от Стихията  вдъхнал,

ще трепти, съживен да обича...

 

Там  и скитник измокрен да свие

уморен от съдбата си може-

и със ласка ли някой го скрие

Свободата си да му предложи...

 

...А възможно е:  нейде далече

да застигне моряк в Океана...

Той тогава, на жажда обречен,

оживял след дъжда ще остане...

 

Коста Качев

                                           

*6-ти август, Преображение Господне,

според църковния календар. От този ден и

времето се „преобразява” от лятно в есенно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...