May 31, 2012, 10:49 PM

В очакване на Годо

2.2K 0 9


Животът на пушачите приключи,
законът безпощаден ме уби.
Остава само да се включа
в екскурзия до рая, може би.

 

А в рая, в райската градина,
към чашката със райското кафе
и песните на хор от херувими,
ще пална пак цигара, вместо емфие.

 

И ако кафето райско ми хареса
с цена умерена, с обслужване добро,
оставам в рая, бягайки от стреса,
в очакване да дойде и Годо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Enena (Елена Нинова)
    Бях страстен, сега съм само сластен пушач.
    Какво искам да кажа ли ?
    Както казва чичо Гугъл :

    "Страстта е силно чувство на привързаност, на отдаденост, на ентусиазъм или особено желание за извършване на нещо определено".
    "Сластта е влечение към наслада".
    Е, вече остана само една "чувствена" наслада - кафе и по 2-3 цигари на ден. Нека поне бъдат "по райски".

    Поздрави с най-добри пожелания !
  • Хей, Петров!!!! Много хубаво стихче си сътворил.Такъв ли страстен пушач си,та чак искаш да отидеш чак в Рая да пушиш.Я се свии в някое кюшенце и спокойно си пуши ,ха ха.Ама добре си го написал да знаеш.Имаш ли връзка с колеги от Чайра.Лятото дето идва ще отскочи до там,ако всичко не свърши през декември.Ти напиши още хубави неща до тогава.Привет от мен!!!
  • димитрова (Лилия Нейкова):
    Благодаря искрено за "подкрепата". Засега я караме "между две стени без покрив", както повелявя Закона, ами "кога сняг забръска, що ще чиним ний зимъска" ... Мъка, мъка човешка ...
  • Хареса ми.Позрави!
  • maikata (Мая Тинчева)

    "Ирония и лекота"
    от страни е така,
    но на горките пушачи,
    направо им се плаче ...

    Благодаря за коментара. Приятна вечер и слънчеви почивни дни !

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...