В очите му блестят светулки...
В очите му блестят светулки
и се гонят есенни листа.
Те езеро са - в тях се гмуркаш
и обливаш се със светлина.
От пръстите му огън капе
и жалостно искри се давят в пролетта
на длани - парещо ухажване -
създадени, за да лекуват болката.
В очите му блестят светулки.
Те побират цели небеса.
Слагам удобните обувки.
И ще го намеря... Той е там...
От пръстите му огън капе,
и искрите се превръщат в рани.
Ний ще се срещнем, знам - по пладне,
някъде, където сме мечтали.
© Цвет All rights reserved.
