В очите на осъден
Навярно тихо е
и чуваш стенещите улици,
решетките са слепи за копнежи,
навярно тъмно е...
Навярно боси са
героите от сънищата
и камъни покрили са нозете,
навярно ги боли...
Навярно спи
бесилото в ръцете ти -
отвъд играе някой на въже,
навярно тежко е...
Навярно остри са
отрязаните кичури
коса във мека панделка,
навярно бяла е...
Навярно скрити са
очите й във твоите
и гледа днес навън със теб,
навярно тъжна е...
Навярно закъсня
душата ти за срещата,
оставил си я някъде сама,
навярно чака те...
© Ася All rights reserved.
), благодаря ви.
