Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих.
Главата си едва извърна, отронила сподавен вик.
В очите исках да намеря... Затворила ги беше, тя.
Там в ирисът мечта погреба-причина за смъртта.
И защо ли в този миг, аз убиецът ѝ съжалих
и молих Бог да му прости, на този в нейните очи?
Нощта бе тъмна и без път. Луната стар иконостас.
И свещи две, на две съдби. Едната на сърна и аз... ...