В онази нощ

В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,

твоето момче до теб стоеше,

и косите ти нежно галеше…

В онази нощ, когато светът бе притихнал,

и Луната пътищата осветяваше,

че ти си всичко за него, той осъзнаваше…

И в тази нощ, той до теб безсънен остана,

и твоята нежна ръчичка хвана…

И тогаз пожела си той таз ръчичка да държи до край,

че без нея в тоз живот нямаше рай...

***

И когато на другият ден тя  рано се събуди,

мили чувства у него пак разбуди…

Тя сънена ръката му държеше,

а в той в неговата ръка всъщност целият свят стоеше…

Защото неговият свят бе тя...