В онази нощ
В онази нощ
В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,
твоето момче до теб стоеше,
и косите ти нежно галеше…
В онази нощ, когато светът бе притихнал,
и Луната пътищата осветяваше,
че ти си всичко за него, той осъзнаваше…
И в тази нощ, той до теб безсънен остана,
и твоята нежна ръчичка хвана…
И тогаз пожела си той таз ръчичка да държи до край,
че без нея в тоз живот нямаше рай...
***
И когато на другият ден тя рано се събуди,
мили чувства у него пак разбуди…
Тя сънена ръката му държеше,
а в той в неговата ръка всъщност целият свят стоеше…
Защото неговият свят бе тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Симеонов Всички права запазени
