В онези вечери... тъмните
http://www.vbox7.com/play:d053543f
Потърсих в тъмното ехото!
Срещнах студените звезди,
пълнолунието и една сълза.
Не помня къде я срещнах,
сълзата,
но ме помоли да я приютя
в душата си...
или сърцето.
Но аз нямам сърце,
а душата ми,
тя отдавна си отиде.
Тогава в очите.
Превърнах я в стих,
защото очите ми са усмихнати,
дори под буреносните облаци блестят,
не угасват пред стихиите.
...
В онези вечери... тъмните,
в които душите бездомни се скитат,
в онези нощи върнати,
в които тела страстно се преплитат,
в тях се раждат желания
на чакащи мъже
и тела без души,
отхвърлили пътя на страданието!
Студеният блясък на звездите
осветява нетърпението.
И полетът извън телата, на душите
и танцът-венчило на грехопадението...
В настъпилия мрак
с телата си грешим.
Не обичаме пак,
но с мига живота си броим...
В избора на пътя студен
сме свободни.
Ти вземаш от мен,
а двамата сме доволни.
После тръгваш надолу,
аз - в обратна посока,
потъркваш брадата набола.
... Мой ред е да чакам.
...
Ти, който ВЕЧЕ не се влюбваш
- казах на ехото -
това няма да го разбереш,
защото аз никога
не съм била влюбена.
... Да обичаш децата си... е различно.
© Татяна All rights reserved.
