В отвеса на звездно въже
И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов
на живота, засукал без думата смърт да познава.
Но кърмата на майката, даже синът да бозай
три години от нея, ще стигне до празна въздишка.
И ненужни ще бъдат плачът, прегладнялото „Дай!“
и протестният писък, разбрал, че е смешно излишен.
Упоритото коренче ще завоюва права,
ще източи стремеж и в борба за живот ще пребъде.
Ще разчита стеблото на себе си, както това
ще направи човекът, докрай да се бори осъден.
Ще положи живота в отвеса на звездно въже
и с години нагоре към слънцето ще се катери.
Тази вяра във себе си пили са тези мъже,
от които се пръкват кормчии, а не пасажери.
Отброи ли съдбата зърната на хлебния клас,
ще пречупи стеблото в минутата наша последна.
„И смъртта и животът поникват“ от корена в нас.
А кое е върха, определя в теб точката гледна.
© Мария Панайотова All rights reserved.
