В.П.
Залепих пликчето отново
с целувчица и две сълзи,
за да замине в Царацово
до ден –два, може и за три!
Подпрял приклада на адреса,
ще викне командирът: „ - Хей,
редник, метлите ти къде са?
Я, бързо плаца премети!”
А вятърът опъвал знаме,
хвърчал от въглищата прах
и черен редникът е – знаем
след таз задача – аз познах!
Доволен командирът - гений
„таман” писмото да даде,
ще се досетите ли Вие -
„Той черен Дявола виде”!
„ - Защо не ми докладва, редник,
че духа вятъра прахта?”
Очи отместил, с точен мерник,
към писъмцето във ръка.
Погледнал редника виновно,
и щял живота да даде,
че искал туй писмо любовно –
от него ред да прочете!
Така се случва във живота –
„Кога големите мъже
грешат, то страда си Народа,
и само Господ ще ги спре!”
26.08.2016 г.
© Таня Чардакова All rights reserved.
Да, така е!