Apr 10, 2013, 1:13 PM

В памет на леля ми

4.2K 0 0

Животът минава, времето тихо тече...
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви...

Не бях аз тъй силна да мога...
с твоята болка да се преборя...
Не бях достойна дори...
да бъда до теб в последните дни...

Прошепвам аз всеки ден - Обичам те...
с поглед те търся навсякъде...
търся аз твоите топли очи и ръце...
онова огромно красиво сърце...
готово да даде всичко за своето дете...

В съня ми плахо ти идваш,
усмихваш се... радваш се както преди,
но защо тъй тъжно мълчиш...
От болка или пък от силната обич... която раздаваше ти...

И месец след месец минава,
но празното място в мене боли...
прости ми, че безпомощно плача...
прости, че те търся в небето с очи...

Прости, че болката в мене не стихва...
прости, че не те оцених...
Нима това е моето наказание...
или пък просто поредният урок...

Къщата тиха, смирена седи..
а твоите вещи говорят, сякаш имат усти...
Така празно е всичко без тебе.
Без твоя смях, без твоите топли очи...

Вечно жива оставаш в сърцата...
Нима се забравя човек, раздал само добрини...
толкова честно живял...
и земния си път тихо извървял...

Споменът в мене ще живее...
дълбоко в сърцето ще бъдеш завинаги...
В съня ще те прегръщам и целувам...
и в твоя памет тъжно аз ще помълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...