(По случай 136 години от рождението на Пейо Яворов)
Ще бъдеш в бяло, нейде в паметта...
Две хубави очи ще те посгреят.
В душата ти - отворена врата -
любовите със стих ще те възпеят.
И в сенките на облаците ти
градушка ще им бъдеш, притъмняла.
На нивата духът ти ще блести
в надежда, тежки буци изорала.
Когато гръм удари, и вали -
от ехото ти песен ще прелива.
Поете! Нека зов те сподели ...