(По случай 136 години от рождението на Пейо Яворов)
Ще бъдеш в бяло, нейде в паметта...
Две хубави очи ще те посгреят.
В душата ти - отворена врата -
любовите със стих ще те възпеят.
И в сенките на облаците ти
градушка ще им бъдеш, притъмняла.
На нивата духът ти ще блести
в надежда, тежки буци изорала.
Когато гръм удари, и вали -
от ехото ти песен ще прелива.
Поете! Нека зов те сподели
в сърце и дух от памет вечно жива.
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
