Sep 25, 2015, 7:45 AM

В плен 

  Poetry » Other
250 0 1

В плен сърцето искаш да ми вземеш,

душата да стопиш с мрачния си глас.

За роб така ли мислиш че ще ме наемеш,

небрежно да ме хвърлиш като мокър фас.

Прегръдка някаква, после ще заминеш,

оставила в душата кървава следа.

Любовта загаснала горчиво ще изпиеш,

удавила сърцето в мътната вода.

От плен отдавна хвърлих тежките окови,

ще продължа живота си пресипнал, уморен.

В душата който се опита да ми рови,

любов човешка там ще види. Аз до нея долепен.

В.Й. 21.09.2013г.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "ще продължа живота си пресипнал, уморен" -

    Интересна поанта! Всяка любов, по един или друг начин, отнася част от душата ни в пороя на чувствата.

    Хубав стих, Василе - кратък, точен и ясен! Поздрав!
Random works
: ??:??