В плен
В плен сърцето искаш да ми вземеш,
душата да стопиш с мрачния си глас.
За роб така ли мислиш че ще ме наемеш,
небрежно да ме хвърлиш като мокър фас.
Прегръдка някаква, после ще заминеш,
оставила в душата кървава следа.
Любовта загаснала горчиво ще изпиеш,
удавила сърцето в мътната вода.
От плен отдавна хвърлих тежките окови,
ще продължа живота си пресипнал, уморен.
В душата който се опита да ми рови,
любов човешка там ще види. Аз до нея долепен.
В.Й. 21.09.2013г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
