Изправях погледно завоите пред теб
(на равно се живее адски лесно!).
След тежки делници се връщах много лек,
но в миговете обич... беше тясно.
Превръщах зимата във лято с къс ръкав
(завързах вятъра със корабни въжета.)
Направих всичко, но накрая ослепях
от толкова измамност... и пердета...
Но ти ще си останеш вечно там -
във спомени от вятъра прелистени.
Във онзи медицентър - като храм,
където се пресичат мойте Истини. ...