Чакам вече час, а теб те няма.
Ядосвам се на характера ти и предвиждам драма.
Ще ти се разсърдя и ще си тръгна. Един ден.
Казвам ти, ще си замина, няма да видиш, нито чуеш повече мен.
Надявах ли се, че въобще ще дойдеш пак,
носейки в ръцете си отнякъде откъснат полски мак,
Че ще си говорим докато слънцето смени луната от нейния пост
и ще вдигнем за обичта вълшебен тост.
Ти принадлежиш на любовта.
Омайваш хората със своята душевна красота.
А после изчезваш изведнъж в нощта,
лишавайки ме от своята топлина. ...