Nov 5, 2009, 1:25 PM

В плен на любвта

  Poetry
986 0 0

Чаровен поглед ми изпрати,

разтупка моето сърце,

ръце към мен протегна,

целуна моето лице.

 

 

Бях объркана, щастлива,

не съм очаквала това,

очите ми се насълзиха,

дали това е любовта?

 

Искам вечно да я имам,

моето сърце тя плени

с добротата в душата

и с усмихнати очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Маргина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...