Nov 5, 2009, 1:25 PM

В плен на любвта

  Poetry
991 0 0

Чаровен поглед ми изпрати,

разтупка моето сърце,

ръце към мен протегна,

целуна моето лице.

 

 

Бях объркана, щастлива,

не съм очаквала това,

очите ми се насълзиха,

дали това е любовта?

 

Искам вечно да я имам,

моето сърце тя плени

с добротата в душата

и с усмихнати очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Маргина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...