В полите на Беласица

В полите на Беласица роден,

живея аз в китно село,

от красотите на планината запленен,

възкликвам и надигам чело.

О,колко хубост има тук,

щом усмихвам се, сърцето ми богато

и както никой, никой друг,

то пълни се с щастие, не злато.

И продължавам с планината да живея,

но някога,щом стигне ме смъртта,

затуй, че за Беласица милея,

ще искам в нея да умра!