"В два през нощта не запяват щурците -
тежко безсъние мъчи, сърце!
Ръцете - заровени нейде в косите
(на твоето рамо пиляха се те)."
- Halinor (Тони Пашова)
Във полунощ се разтварят очите.
Мисли четат. Не предлагат заслон.
В тъмното няма въже до Спасителя.
Има чакащ прозорец и приканващ балкон.
И в полунощ се събуждат мъглите.
С рошав перчем заслепяват света.
Ти си далечен - тъй близко притихнал...
Без време разлюбена - с теб - а сама.
Полунощ. Две тела на матрака.
Таралежи с обратно забити игли.
Нещо чакаме - недочакали.
Две вселени- във общата болка сами.
© Елена Биларева All rights reserved.
Поздрави, Елена!