В последния стих
Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига,
само покрив, комат и юрган.
Делник – пълна с пирони талига,
кръст – накриво за мене кован.
Ето, луда съм. И си го зная.
Не Голгота – от болка е хълм,
за низвергнати трижди от рая,
моят грях – че покорна не съм.
И крилата прежалих, и двете,
и светът е към мене суров.
Нито в ада ми място пазете,
нито в рая. Та аз съм любов...
Търпеливо присъдата чакам,
всички земни отрови изпих...
Ще възкръсна, огрееш ли мрака,
обич моя... В последния стих...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
