В потоп и кал не мре Поетът!
Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно.
Небето ще почерня с пепел.
Туй, що било е цвят и нежност,
ще спре завинаги да свети!..
И толкоз дъжд ще изваля от себе си,
че две морета ще прелеят.
Щастливите ще станат клетници,
от мъка още, че живеят...
Така, че само да не ми се случиш,
аз няма да простя на Господ!
От вълк да стана болно куче,
и цял живот трохи да прося!..
А ти не се плаши от мойте клетви!
Обетът ни вещае бъдеще.
В потоп и кал не мре Поета!
И съживява бели сънища...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
