В прахта
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя,
паяжина бяла без болка и кръв,
сякаш куха бе, склуптура някаква,
но излъгах се глупаво, загледан в прахта.
Отдолу бе пулсът, отдолу бе кожата,
отдолу бе на някого другиго духа,
обвивка бях аз, осъзнах го, тревожно бе,
но спокойствие тихо заля ме на мига.
Събуди се памет, събудиха се спомени,
а падаше, падаше моята стена,
и гледах небето, изчезвайки в ромона,
на ронещ се прах, долу в пръстта...
Събуди се човекът в мен, от мене изтръска се,
протегна се жадно, към онези небеса,
те го съвзеха, призоваха, разбудиха,
проби той маската, видя реалността...
Свободен! О да, той е свободен,
най-истински, знае какво е, целта,
но прашинка от мен, остана неотронена,
в окото му скри се, аз дебна слабостта...
Николай Цветинов (Meddle), 2008
Между Демони и Божества (XIII)
© Николай Цветинов All rights reserved.
