Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя,
паяжина бяла без болка и кръв,
сякаш куха бе, склуптура някаква,
но излъгах се глупаво, загледан в прахта.
Отдолу бе пулсът, отдолу бе кожата,
отдолу бе на някого другиго духа,
обвивка бях аз, осъзнах го, тревожно бе,
но спокойствие тихо заля ме на мига. ...