В прегръдката на нощта
В прегръдката на нощта
Над нас окъпан бе небосвода
в светлините на хиляди звезди,
а навред, сред дивата природа
едва виждаха нашите очи.
...
Беше мрачна тази нощ,
аз усещах твоите силни ръце,
тревата под мойте стъпала,
дивият пулс на моето сърце.
Ти ме притискаше силно,
седеше точно зад мен,
а твоята целувка дива
пращаше тръпки по мен.
Дъхът ти върху ми усетих,
знаех, че аз съм в твой плен.
Но, мой мрачни принце,
ти също беше пленен...
© Мирела Шопова All rights reserved.
