В приказния свят
В приказния свят
Във детството обичах да чета
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже,
което много ме хареса,
а аз самата бях дете,
събуди в мене интереса.
Покани ме на царски бал,
видях магьосници и феи.
Дворецът беше засиял
от светлини и от трофеи.
Там най-красива на света –
с коси от злато, много нежни,
бе фина царска дъщеря
със чудни приказни одежди.
Но змей един я похити
на тържеството във разгара,
отнесе я през пет гори
във пещерата много стара.
Опитваха да я спасят,
но времето тече обратно,
така е в приказния свят,
далеч от нас е безвъзвратно.
С джуджето плакахме със глас,
но после се успокоихме.
Потеглихме във този час,
следите трудно ги открихме.
Джуджето знаеше вълшебства
и заклинания безброй,
намерихме и пещерата,
готови бяхме и за бой.
Царкинята се изненада
и бързо тя ни даде знак,
че змеят тук се угощава
от злото си доволен пак.
Джуджето хитро се усмихна,
превърна се в оса една
и на лицето змейско кацна
да го ужили ей така.
От болка змеят зажумя,
подскочи разгневен, извика,
но царската ни дъщеря
напусна бързо пещерата.
Обикнах я като сестра
и с нея се сприятелихме,
и с нашата добра оса
от змея ловко се укрихме.
Джуджето върна своя вид
и към двореца ни поведе.
До днес за мене то е мит,
пренася ме във чудно време.
Три дена бяха тържества
и всички бяхме тъй щастливи,
запазила съм радостта
и чудни мигове красиви.
И днес, когато искам аз,
във приказния свят се връщам,
вълшебен там е всеки час,
джуджето и царкинята прегръщам.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
