В ранената ръка
Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар
от слънчеви милувки по клона на дървото
и спеше непробудена голямата трева,
мушици не кръжаха на кучето над кокала.
Човекът бе угрижен и с потни очила.
Годината неУгледна и даже високосна.
На масата пред него - ни залък,
ни троха,
а тъничкото яке - разпрано и износено.
Излая тъжно кучето и котката замря,
загледана по птичето, присви назад ухото,
а то постави семка в ранената ръка.
Небето беше сухо и празно, и жестоко.
