В рая гръм
Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките.
Трябват здрави и силни крака, за да мъкнеш дома по пътеките.
Трябва ум, който носи на студ. И сърце със защита от пръсване.
Даже мъж като буре с барут да не може да чупи до втръсване.
Има рокля с дантелен ръкав. И дори я облича понякога.
Този неин решителен нрав колко делници с брадви го сякоха.
Не, не я е прекършил и Той, дето даде черти на децата ѝ.
Пробва с викане, пробва и с бой. Много петъци спи при приятели.
Той е силен и принципен мъж. Той е джентълмен, мислят си другите.
Преживял е и суша, и дъжд. И държи на дома и съпругата...
Но не знаят, че често отвъд онзи праг сваля всичко. И маската.
В рая гръм, в рая хали трещят. Даже дяволите ръкопляскат. А
по ръцете ѝ сини пера щом поникнат от гневното стискане,
си представя, че стават крила. Че я връщат обратно във ниското.
Този рай е измамно зелен. Този рай е щастлив за пред хората.
Ще си тръгне от тук някой ден! Ще зареже страха и умората...
И към всеки дантелен ръкав ще пришие копривен, та някакси
шест крила да разпери. И здрав да свали пак дома на земята си.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
