Apr 28, 2013, 1:06 PM  

В развитие

611 0 0

В развитие

 

 

Дали Светът отчасти припознава:
Човека стъпил на Земята в здрач,
носител на усмивки, обич, слава
и съдник, надзирател и палач.

Дали светът отчасти ни разбира:
Защо сме зли, когато сме добри?
От кремъка достигнахме Всемира,
но губим себе си със своите души.

Дали Светът отчасти ни познава?
Дали Светът ще бъде Вечно наш?
Това ще е най-тежката награда,
зад нея има болки, труд, кураж.

Дали Светът разбира и приема
борбите за пари, за власт и суета?
В зениците искри една дилема:..
Дали ще подчиним и Любовта?


 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...