В ръце държах..........
В ръце държах на изгрева усмивката,
въздишката на залеза докосвах с длан.
На устните ми сбраха се горчилките
на дни пияни от несбъднат блян.
Морето, за което в късни нощи
мечтаех да обходя при луна,
която във косите ми да вплита
оная своя сребролика бледина!
В очите си събирах ветровете,
вилняли в погледа ми неведнъж,
а бурите от тътени в сърцето
наливах и изпивах ги на екс.
Добри ли или лоши са годините
преминали край мен в галоп,
на дни нерадостни отминали,
на настоящи трепети и нежен зов.
Усмивката на изгрева изплъзва се,
въздишката на залеза е в мен.
Обхождам не морето, а луната,
която в мен бледнее с всеки ден...
въздишката на залеза докосвах с длан.
На устните ми сбраха се горчилките
на дни пияни от несбъднат блян.
Морето, за което в късни нощи
мечтаех да обходя при луна,
която във косите ми да вплита
оная своя сребролика бледина!
В очите си събирах ветровете,
вилняли в погледа ми неведнъж,
а бурите от тътени в сърцето
наливах и изпивах ги на екс.
Добри ли или лоши са годините
преминали край мен в галоп,
на дни нерадостни отминали,
на настоящи трепети и нежен зов.
Усмивката на изгрева изплъзва се,
въздишката на залеза е в мен.
Обхождам не морето, а луната,
която в мен бледнее с всеки ден...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
