В ръце държах на изгрева усмивката,
въздишката на залеза докосвах с длан.
На устните ми сбраха се горчилките
на дни пияни от несбъднат блян.
Морето, за което в късни нощи
мечтаех да обходя при луна,
която във косите ми да вплита
оная своя сребролика бледина!
В очите си събирах ветровете,
вилняли в погледа ми неведнъж,
а бурите от тътени в сърцето
наливах и изпивах ги на екс. ...