В самота
Усмихвам се, а колко е фалшиво
да се усмихваш на инат
и с ярост твоите пръсти да притискаш,
до вените на черната печал.
Във мрак се къпе всяка болка
и бавно аз вървя, но накъде,
не виждам път и бродя насред тръни,
разцепващи на две света над мен.
Приятели - коваха ми ковчега,
любов - о, тя ме доуби,
и днес, аз сам със себе си останал,
копая гроб за моите мечти.
Сега, какво да ви покажа,
раниха всички мойта доброта,
и днес се правя на стомана,
научих се на проста самота...
© Иван Русланов All rights reserved.
Със самотата сме близки познати, че и приятели... така че й знам номерата...но наистина тя прави човека по-силен и го калява. 
